В тази статия наблягаме на основните проблеми при рециклирането на дрехи и какви подробности ви спестяват вашите любими брандове, които уж ги е грижа за природата.
Пробвали ли сте програмите за връщане на дрехи, срещу които ви дават отстъпка с идеята, че ще бъдат рециклирани? Поздравления, ако сте се включвали. Само че тук възниква един друг въпрос, който много рядко бива повдиган, а именно: в какво и колко точно от дрехите ще бъдат рециклирани в нови.
Данните не са така популяризирани, тъй като ако знаехте отговора, щеше да ви е ясно колко голям грийнуошинг (greenwashing) са тези кампании. Не, че отричам рециклирането на дрехи, но нека да уточним, че то е изключително труднo, скъпо и на този етап не може да бъде правено в голям мащаб.
Може би се питате защо, като тези компании имат тлъст бюджет, наливат сериозни финанси в маркетинг кампаниите си и не спират да промотират усилията си за възстановяване на околнота среда.
Ето тук ви представям част от отговорите:
Проблем #1: Времето е пари, а сортирането на дребните детайли по дрехите е враг №1 на времето.
Първата стъпка от рециклирането е дрехите да бъдат сортирани по цвят и материя. След това те трябва бъдат разшити, а копчета, ципове, етикети и всякакви други компоненти да бъдат премахнати. Голяма част от това се прави на ръка и както можете да се досетите, отнема доста време.
Проблем #2: Разделянето по материи все още не е автоматизиран процес.
Повечето дрехи на пазара днес са направени от примес, например 60% памук и 40% полиестер. Проблемът е, че както споменах, те трябва да се сортират по материя, т.е. памук с памук, полиестер с полиестер и т.н.
Въпреки че се разработва нова технология, с която да може да се разделят материите една от друга, тя все още е в пилотна фаза и не може да преработва дрехи в голям мащаб. Това на свой ред пак ни отвежда до въпроса дали наистина тези компании отделят необходимите ресурси, за да се сортират правилно материите наръка.
Проблем #3: Без етикет = почти нерециклируемо.
Често махаме етикетите от дрехите си, защото ни създават дискомфорт. За жалост, когато няма етикет е трудно да се идентифицира състава на дадената дреха и това възпрепятства рециклирането ѝ. За това също се разработва съответната технология, но както и при сортирането, тя е още в начален етап на развитие, така че не може да засича голяма гама от материи и не може да се изпозлва в голям мащаб.
Проблем #4: Механичното рециклиране е с лошо качество, а химическото – скъпо. Ами сега накъде?
Има два метода на рециклиране: механичен и химически, като и двата си имат своите плюсове и минуси.
При механичното рециклиране, текстилът бива раздробен до влакна. Проблемът е, че в процеса, дължината на влакната бива скъсена и така те драстично намаляват своето качество. Да вземем за пример памука. След като бъде рециклиран механично, качествотото му се влошава. За да може да се направи качествен нов текстил от него, трябва да се добави обикновен или органичен памук към сместа. Хубавото е, че този процес не използва вода и химикали.
При химическото рециклиране, текстилът преминава през поредица от процеси на обработка, за да се разгради до влакна. Хубавото при него е, че запазва качеството на влакната и може да се направи нов текстил със същото качество. Чрез този процес, дори, може да се рециклира текстил, който е смесица от памук и полиестер. Щеше да е идеално, ако не беше изключително сложно!
Друг минус е, че химическото рециклиране носи със себе си определени лимитации и условия, като например:
- не трябва да попадат различни от предвидените влакна и/или мръстотия
- не може да се рециклират дрехи със щампи
- само плътно боядисани тъкани са подходящи за рециклиране
Дори да оставим всички тези проблеми настрана, този подход е изключително скъп и затова не е толкова предпочитан.
Проблем #5: Нужни са технологични иновации за мащабни промени.
Разработването на нови технологии за рециклиране на стари дрехи в нови дрехи е изключително скъпо. Въпреки че до момента са инвестирани милиони долари, все още няма решение, което да може да задоволи нуждите за рециклиране в голям мащаб.
Повече от ясно е, че иновация е нужна в тази сфера. Рециклирането на стари дрехи в нови дрехи е една от ключовите части, чрез които може да се затвори кръгът на производство. Може би истината е в иновативните материи (тук визирам такива като кожа направена от ананас, торбички от корените на зеленчуци и т.н.)
Финални мисли за рециклирането на дрехи
Със сигурност би помогнало дизайнерите да правят своите модели с идеята, че те ще бъдат рециклирани в един момент. Ще видим как ще се развие индустрията в следаващите години, но едно е ясно засега: брандовете с кампании за връщане на дрехи срещу отстъпка, определено оставят грешно впечатление в нас.
Истината е, че много малък процент биват рециклирани в нови дрехи. Друга малка част са рециклирани механично в парцали, изолация и пълнежи за матраци, а останалата част се изпраща по втори употреби, на бунището или се изгаря.
Източници:
https://www.bbc.com/future/article/20200710-why-clothes-are-so-hard-to-recycle
https://www.thesustainablefashionforum.com/blog/quick-question-why-cant-clothes-just-be-recycled
https://www.onlineclothingstudy.com/2020/08/textile-recycling-mechanical-recycling.html
https://www.onlineclothingstudy.com/2020/08/textile-recycling-chemical-recycling.html
https://ellenmacarthurfoundation.org/a-new-textiles-economy